Странджански вятър нека ме брули!

До болка да парят нозете ми боси!

По стръмното - камъни нека ме стигат,

в тъмното - сови зловещо да викат...

Не ме е страх! Нека!

...една ли пътека

така извървях...

М. Ф-Х.